новини 
26-06-2012 г., СЕГА/Румяна ГОЧЕВА, Юлиана БОНЧЕВА, Илина РЕЖЕВА
Общините се надяват да закърпят бюджетите си с данък "Ниви"

В търсене на допълнителни бюджетни приходи местните власти поискаха да се облагат и ниви, лозя, ливади, овощни градини и пасища. "Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) предлага да се въведе данък върху земеделските земи, независимо дали те се обработват или не. Това е единственият недвижим актив, върху който няма данъци, а чрез него се генерират съществени приходи, включително и чрез субсидии от ЕС", обясни вчера кметицата на Добрич Детелина Николова, член на ръководството на НСОРБ. Министерството на земеделието обаче веднага отхвърли идеята, а финансовото не успя да даде коментар в рамките на работния ден. Представители на бизнеса обясниха пред "Сега", че най-големите потърпевши от въвеждането на такъв данък може да се окажат държавата и общините, защото и те са собственици.
В НСОРБ са изчислили, че ако се въведе минимална ставка - например левче за декар, в общинските хазни ще влязат 19 млн. лв. годишно, а ползата ще е най-вече за малките селски общини, които са зле финансово, а и няма откъде да си набавят допълнителни приходи. За целта трябва да се допълни Законът за местните данъци и такси. Земеделските терени са единствените имоти, които не пострадаха сериозно в кризата, напротив, интересът към тях, сделките и цените растат.
Общините не за пръв път повдигат този въпрос. Те го поставиха и през есента на 2009 г., в първите месеци от управлението на ГЕРБ. Тогава мнозинството се раздвои. Менда Стоянова, председател на парламентарната бюджетна комисия, прояви разбиране към желанието на кметовете местните бюджети да се захранят с нови данъци, вкл. и за пустеещи земи. Но съпартийката й Десислава Танева, шеф на парламентарната комисия по земеделие, опонира, че администрирането на такъв данък е трудна и неблагодарна работа. "Ще трябва да създадем администрация, чиито разходи ще са два пъти повече от събраните приходи", обясни Танева, която доскоро имаше акции в един от най-големите фондове за земеделска земя - "Мел инвест".
Същия аргумент сочи и Светла Костадинова от Института за пазарна икономика - преди време имотите с данъчна оценка до 1400 лв. бяха освободени от местен данък, но не от грижата за бедните, а защото разходите по събирането на данъка за такива малки и евтини имоти обезсмислят приходите.
Според Асоциацията на собствениците на земеделски земи, където членуват част от най-големите фондове, общините са се захванали с кауза пердута. "В момента собствениците на земя и техните наследници са около 6.8 млн. души. Представете си само колко ще струва на държавата или на общините всяка година да пращат 6.8 милиона уведомителни писма за дължимия данък до всеки от тях", обясни шефът на асоциацията Борислав Петков. "Освен това, докато при апартаментите има ясни собственици, при нивите не е така. Липсва и информационна система между ГРАО, данъчните и поземлените комисии, които трябва да се координират, за да определят кой точно дължи данъка. Накрая може да се окаже, че държавата и общините ще трябва да плащат сами на себе си", коментира още той.
По данни на земеделското министерство от края на 2009 г. най-големият собственик на земя остава държавата с нейните 2.35 млн. дка, или 6.71% от аграрния фонд у нас, който е 35 млн. дка.
Неясен е и въпросът за пустеещите земи. "Около 3 млн. дка земя не се обработват, но това съвсем не означава, че тя е пустееща - може да е ливада, която не може да се използва за земеделие, или пък терен, който е включен в агроекологичните схеми, по които земеделските култури трябва да се отглеждат по естествен път и не може дори да се коси", каза Петков.
Минало
През 2005 г. тогавашният земеделски министър Нихат Кабил обяви, че в името на бюджетните приходи всички собственици трябва да плащат - независимо дали земята се обработва, независимо от категорията й и от насажденията. Той предложи единната ставка да е в интервала 1-5 лева за декар.
Въвеждането на данък, но само върху необработваемата земеделска земя е неизменна точка в предизборните програми на НДСВ. Българската стопанска камара включи предложението за данък пустееща нива в пакета си от мерки за реформи през 2009 г.
Логиката за наказателно облагане на занемарените декари е ясна. Смята се, че в България пустеят над 5.5 милиона дка потенциално плодородни земи. Освен че е лошо да се прахосва такъв безценен ресурс, изоставените парчета често са пречка пред окрупняването на масиви, което пък възпрепятства развитието на модерното земеделие. Ако се въведе данък върху притежанието, хората, които са зарязали нивите си, ще бъдат насърчени да се разделят с тях или да започват да ги обработват - лично или чрез отдаване под аренда.
Нито едно правителство досега не си е дало труд да направи анализ какъв е разумният размер на данъка, да има ли различни ставки и освободени имоти, как да се определи кой терен е пустеещ и т.н.

 
   
начало | за нас | новини | проекти | нормативна база | полезни връзки | за контакти | за членове