новини 
13-04-2017 г., сп. Агробизнесът - стр. 16; 17
Петър Христов, управител на фирма „Антим Агро": Произвеждаме само високо качество. Това ни е силата!

Днес земеделието е сложно и проблемно. Изкупните цени се колебаят и май основно надолу. Високата себестойност на продукцията гълта печалбата. И въпреки това е перспективата за изход от икономическа криза, за благосъстояние на хората, за развитие на страната. То е отрасълът, от който зависят потребностите ни, без които не може да оцелеем и които са важни енергийни източници. Вероятно затова зърнопроизводителят Петър Христов, управител на „АНТИМ АГРО" ЕООД - София, е оптимист и не се отказва от земята. За него аграрният сектор е изключително важен. Дава му всичко, от което има нужда, и дори адреналин, удовлетворение, оптимизъм. Затова в разгара на пролетната кампания, когато земеделците нямат дори една свободна минута и не е най-подходящото време за интервюта, той се съгласи да поговорим - за проблемите в сектора, за развитието му, за прогнозите.


- Каква беше миналата стопанска година за вас? Как върви пролетната кампания?
- Мога да оценя 2016 като добра житна година. Имахме отлични добиви. Успяхме да ги реализираме - ние продаваме продукцията само на вътрешния пазар. Това не ни пречи да получаваме добра цена за нея. Но пролетниците бяха слаби поради малкото паднали дъждове. И макар че налице е тенденция на обезценяване на земеделската продукция, има стремеж към качество и количество. Използваме качествени семена, полагаме качествени грижи, спазваме до последната точка технологиите и сроковете и посевите се отблагодаряват. Сега есенниците ни са в отлично състояние. Пролетната кампания е в разгара си и на този етап всичко върви като по часовник. Няма от какво да се оплакваме.


- Земеделието е сред най-устойчиво развиващите се сфери на икономиката ни. Намери ли нашата селскостопанска продукция достойно място на световните пазари?
- Фактор сме и се представяме все по-добре. И макар че сме в неравностойно положение в сравнение с колегите от Западна Европа, ние се справяме. Преодоляваме жестоката конкуренция на бившите съветски републики, които традиционно са добри зърнопроизводители. Предлагаме качествена продукция и това ни е силата. По данни на националната статистика през 2015 г. страната ни е десета в Европа по износ на зърно. Пшеницата ни е нискоглутенова и е изключително ценна за арабските страни поради спецификата на произвеждания там хляб. Трябва да се има предвид също, че основният ни претендент на пазара на фуражна пшеница на Стария континент е Украйна, а очакванията са, че реколтата от жито там ще е към 18 милиона тона, което е с 8 милиона по-малко в сравнение с миналата година. Ние може да се възползваме от тази ситуация, при това много успешно.


- Ваши колеги прогнозират фалити на земеделци през тази и идната година. Оптимист ли сте за развитието на сектора?

- Да, излизаме от дупката, в която бяхме изпаднали. Добра реколта, нови експортни пазари тушират макар и не изцяло последствията от кризата, намаляват негативните ефекти, които ниските цени оказват върху сектора. Редно е да отчетем обаче, че себестойността на българското зърнопроизводство падна с около 10 на сто през миналата спрямо 2015 г., докато цените при някои зърнени култури се сринаха с над 20 процента. Но България е златна мина. Разполага с благодатни и разнообразни почвени и климатични условия, които позволяват отглеждането на много култури. Ще е направо престъпление да не използваме този природен ресурс, като естествено се грижим за него и го облагородяваме.


- Кои са най-сериозните пречки пред агробизнеса у нас?

- Производството ни е с висока себестойност, но полагаме усилия и с това се борим. Пречки са непрекъснатите промени в наредбите по отварящите се мерки, липса на постоянна и ясна политика, на приоритети, които се изменят в зависимост от това кой управлява в момента, административната тежест е голямо бреме. Мелиорациите много изостават, а сме в средата на втория програмен период. Безспорно е необходимо напояване - това е бъдещето. Имаме невероятни условия за поливки в голяма част от землищата, но липсват правила, бавни и тежки са процедурите и на този етап напояването е мисия невъзможна. Трудности създава силно раздробената собственост на земеделската земя и тромавите процедури за окрупняването й.


- Грешно ли е субсидирането на сектора? Не е ли поредно производителите да се конкурират на свободния пазар?

- Донякъде субсидиите изкривяват пазара, нужно е подпомагане на стопаните, но по ясни правила и още по-строг контрол. В повечето от страните в Европейския съюз системата за единно плащане на единица обработваема площ не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на различните производства, примерно животновъдство, с по-голям дял на добавената стойност. У нас точно добавената стойност куца. Когато житото се преработи в брашно, добавената стойност е почти два пъти по-висока, отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно. А ние почти не изнасяме брашно. Следователно губим добавена стойност. Но губим и работни места, които биха могли да бъдат създадени при преработката на суровината до крайния продукт.


- Защо досега написаните стратегии за развитието на земеделието в България остават само на книга?

- Както вече казах, у нас липсва дългосрочна политика за развитието на земеделието. А стратегиите комай се пишат, за да бъдат усвоени едни пари, после потъват в нечии шкафове, като посъберат малко прах, някой ги поизтупва и ги предлага отново. Редно е да бъде създадена една качествена, която да бъде прилагана независимо от това кой е на власт и кое правителство управлява. Разполагаме с невероятни учени, които може да напишат чудесна стратегия, от която няма да се отклоняваме. Но да сме наясно - изцяло печеливша няма. Все пак земеделието не зависи само от хората. То не е фабрика с покрив, голямата суша и обилните дъждове, ветровете и градушките пречат много. Но ако непрекъснато учим, повишаваме знания и компетентности за климата, за почвите и за съвременните технологии, ще успеем. Редно е да отбележим, че са необходими също модерна селскостопанска техника и добре подготвени специалисти.


- И като споменахте модерната селскостопанска техника, вие преди дни се завърнахте от Чехия. Какви са впечатленията ви от производителя Bednar?

- Искам само да уточня, че на световното изложение за агротехника, животновъдство и устойчиво земеделие SIMA в Париж, където бяхме със съдействието на „Римекс Технолоджийс", разгледахме част от продуктовата гама на Bednar. И още там с колеги решихме, че е добре да видим с очите си за какво точно става дума. Благодарение на инициативността на партньорите ни от „Римекс Технолоджийс" - с тях си сътрудничим много успешно, стигнахме до Чехия (виж повече на стр.8 и 24). И това е възможно, защото компанията насочва усилията си към предлагане на нови технологии на земеделците, които облекчават значително техните разходи. Но да се върнем към Bednar. Те произвеждат прикачен инвентар, особено полезен за нашите условия. Сеялките и машините им за пролетна обработка са страхотни. Техниката позволява да бъдат извършени много агротехнически операции с едно минаване. Може да бъдат прикачвани към трактори с по-ниска мощност в сравнение с други марки прикачен инвентар. Мулчерът пък раздробява растителните отпадъци до такава степен, че може да бъдат смесени директно с почвата и да се превърнат в хумус. Но може да бъдат балирани и да бъдат използвани за пелети. Машината спестява три минавания на дискова брана и един прецизен култиватор. Почвообработващата техника на Bednar е много необходима на всеки стопанин, изключително полезна е и е на световно равнище.

 

 
   
начало | за нас | новини | проекти | нормативна база | полезни връзки | за контакти | за членове