новини 
30-08-2018 г., www.fermer.bg
Таваните на директните плащания: Темата набира скорост

Тези дни проф. Алън Матюс отново заговори за новата ОСП. Този път акцентът пада върху ефикасността й, нейният справедлив характер и определянето й като значима стъпка към по-добро таргетиране на плащанията. Таванът на директните плащания - критични точки Настоящата ситуация Анализ на разпределението на плащания през 2015 г. сочи, че на европейско ниво половината от бенефициентите на директни плащания получават по-малко от 1250 евро годишно или по около 100 евро на месец. Т.е. става дума за 4,5% от целия портфейл за директни плащания. 2% от бенефициентите - 121 000 ферми, получават 30% от портфейла (тези, получаващи над 50 000 евро годишно). Оценка на въздействието на новата ОСП За да се оцени ефекта от въвеждането на тавани на директните плащания (с цел по-справедлива подкрепа), Комисията предлага два прага – 100 000 евро и 60 000 евро. Разгледани са няколко варианти. При Вариант 1 е формулирана базова линия. Това означава, че правилата на новата ОСП ще бъдат в сила до 2030 г., като ще има линейна редукция в портфейла за директни плащания с 10%, поради дупката в бюджета, провокирана от Brexit. Други симулирани сценарии акцентират върху различни приоритети при директните плащания и се различават по основни точки. Вариант 3 например е с фокус околна среда. Вариант 4 дава равен приоритет на подкрепата на доходите и околната среда. Вариант 5 акцентира върху по-голяма подкрепа за по-малките ферми и околната среда. Основната разлика между различните сценарии, казва проф. Алън Матюс, е в сумата на директните плащания, насочени към базовите плащания, включително преразпределителните плащания. Вариант 3 предлага най-сериозна редукция, тъй като членовете на ЕС се приема, че преразпределят голям дял от плащанията по Първи стълб за еко схеми. Вариант 5 също показва сериозна редукция, защото голям дял от плащанията по Първи стълб се разпределя за увеличаване на поголовието в стопанството, био земеделие и др. Критиките спрямо таваните Според анализа на проф. Алън Матюс таваните основно засягат Унгария, Полша и България. В тези страни фермите разполагат с около 50 служители средно, а, както стана ясно през последните месеци, една от критиките е насочена именно към намаляването на разходите за работна ръка. Според експерта критиките, че таваните дискриминират работната ръка, са безпочвени. Напротив, казва той, те ще доведат до наемането на повече хора в селското стопанство. Втората критика е насочена към вероятността засегнатите ферми да се опитат да заобиколят таваните чрез разделянето на предприятието на няколко малки. По сметките на Хоган в момента в нито една страна-членка няма законова пречка един фермер да притежава няколко ферми. При базовите пращания цялата земя, обработвана в рамките на страната от един човек, се третират като едно предприятие. За да се заобиколи новия регламент, ще се наложи собствеността върху част от стопанството да бъде прехвърлена. Третата критика към таваните е, че те дискриминират ефикасността и понижават дългосрочната конкурентоспособност на европейското земеделие. Според този аргумент по-големите ферми, поради икономиката на мащаба, са по-ефикасни, сравнено с по-малките по размери. Тъй като продължаващата структурна концентрация на обработваемата земя е доказателство за важността на икономиката на мащаба, една адекватна оценка следва да вземе предвид ползата от големите ферми и въздействието върху околната среда. При таваните не са предвидени помощи например за инвестиции в нови технологии, управление на риска и др. Заключение Проф. Алън Матюс е убеден, че таваните са провокирали спорен елемент в дискусията за ОСП. Предстои отново да се водят разговори за намаляването на разходите за работна ръка. В подкрепа на думите си той привежда допитване до фермерите, в което те отбелязват на челно място като важни разпределението на средствата, подкрепата за малките фермери и таваните. Когато плащанията се базират на собствеността на земята, категорично за мнозина е трудно да претендират за по-високи плащания, разсъждава Матюс. Професорът е на мнение, че въвеждането на строг таван при плащанията е по-добре да се направи, отколкото да не се. Ще доведе ли това обаче до „по-справедлива“ система, пита той. Много малки ферми декларират прилични приходи, например ако управляват лозови насаждения или се занимават с градинарство. В други случаи хора работят в селското стопанство на половин работен ден, като основното им занимание е извън този сектор. Някои големи ферми полагат повече усилия за околната среда, в зависимост от това как се управляват те. Ако директните плащания бяха използвани за възнаграждения на фермери за нетърговските услуги, които иначе нямаше да бъде осигурени, тогава размерът на фермата не е от значение, разсъждава Алън Матюс. От тази перспектива предложението на Европейската комисия, че зелените плащания по Първи стълб ще се вземат предвид с оглед таваните, е погрешно. Окуражаването на по-големите ферми да практикуват по-екосъобразно земеделие е нещо хубаво. Не само от гледна точна на това, че те притежават много земя. В допълнение към премахването или ограничаването на дедукцията на заплатите, този въпрос си струва да бъде преразгледан от Комисията, заключва експертът.
 
   
начало | за нас | новини | проекти | нормативна база | полезни връзки | за контакти | за членове